Имаме ли реална нужда от всичко, което купуваме? Дали не купуваме само защото е много евтино? За чия сметка е остатъка – за сметка на детския труд, за сметка на вредните емисии в околната среда, за сметка на компромиси с безопасността и качеството? Защо да си купиш нов телефон (струва по-малко), а не да поправиш стария? Защо след една година компютърът ни вече е морално остарял? Отговорът е един – за да купуваме повече!
От 1992 г. Mеждународният ден без покупки (27-ми ноември) ежегодно привлича вниманието на обществото към прекомерното консумиране и негативните последствия от това върху човешкото здраве и околната среда. В началото на 50-те години на миналия век, след унищожаващата за световната икономика Втора световна война, икономическите гении измислят начин да увеличат печалбите от продажби, като намаляват качеството на продукцията. Има десетки публикувани научни трудове в посока, как да се намали качеството на продукта, за да може той да се повреди и да стане неизползваем по-бързо, като същевременно се запази доверието на потребителя, за да закупи пак от същата марка. Това известно като “планирано излизане от употреба” и за съжаление, теорията от 50-те работи и до днес, с една единствена цел – да увеличим печалбите на всяка цена.
Ефектът от прекомерната консумация е вече на лице и той не е само в стимулиране ръста на печалбите. От другата страна на монетата стоят:
съмнителни и антисоциални производствени практики, които обезпечават ниската цена.
въздействащи рекламни кампании, които погрешно обръщат ценностната ни система и обвързват стойността ни като човешки същества не с обичта и грижата за другите, а с със способността ни да консумираме.
генерирането на огромни количества отпадъци (пластмаси, опасни химични вещества).
Разделното събиране и рециклирането посрещат само един процент от тях. Какво става с останалите 99%? Заравят се под земята, изгарят се с отделяне на опасни газове или се изнасят за страните от третия свят.
Какво ще се случи, ако не пазаруваме 1 ден?
Ще спестим 900 милиона полиетиленови торбички, за направата на които биха се изразходили 6 милиарда литра петрол. 12% от населението на света живее в Северна Америка и Европа, като е отговорно за 60% от разходите за консумиране и съответно генериране на отпадъци.
Ако не пазаруваме в Деня без покупки, ще покажем, че потребителят не е само част от статистиката, а разумно същество, притежаващо убеждения, морал, мечти и бъдеще. В консуматорското ни съвремие, потребителските решения се покриват с гражданските задължения. За да бъдем заинтересовани граждани, трябва да сме разумни потребители, защото реалността е такава – корпорациите, които избираме ежедневно с покупките си ще повлияят бъдещето ни толкова, колкото и правителствата, които избираме. Гласуването извън урните – с разумния избор в магазина, все повече става средство за ежедневно изразяване на волята на гражданите и реално прилагане на демократическите принципи.
За първи път България се включва в отбелязването на „Денят без покупки“ тази година, като отганизатори са младежката организация „Биоалтернатив“.
