„Не остарявай, любов! Чуваш ли? Много те моля.” – с изстрадано вълнение изрича поетът. И е напълно прав. Всичко друго може да остарее – тялото, лицето, преживяното може да наложи неизгладим отпечатък върху душата, но любовта трябва винаги да е млада. Така и ние ще сме млади докрай. Любовта е море от чувства, мисли, действия. Тя придава смисъл на нещата, които вършим. Стара истина е, че хората, които има за кого да живеят, много по-рядко изпадат в депресия. Мисълта, че се грижим за някого, че той не може без нас, дори и да е заблуда, ни поддържа винаги във форма, кара ни да обръщаме по-малко внимание на собствените си неуспехи и проблеми. Но как да запазим любовта свежа, млада и радостна след като премине еуфорията на нейната пролет?

Любовта е много интересно явление. Никой досега не е установил какво точно я поражда, не е успял да събуди любов по предварително начертан план. Мъдрецът Соломон казва: „Ако някой би дал всичкия си имот за любов, съвсем биха го презрели”. Изведнъж, както си живеете равно и спокойно, срещате някого и животът ви се променя коренно. Често ви се струва, че цял живот сте чакали само него и сте го познавали, откакто се помните. После ви обгръщат музика, цветове и ухания, всичко ви се струва възможно и преодолимо. Колкото по-дълго трае това състояние, толкова по-добре. Ако за някои продължи цял живот, те са истински щастливи.

В обикновения случай обаче започва семейният живот и това щастливо опиянение лека-полека намалява. Ненапразно е казано, че е по-лесно да умреш за някого, отколкото да живееш за него. Грешките, които преди дори не сте забелязвали, сега ви се струват огромни и непоправими. Гордостта и желанието за надмощие, преди кротко изместени от желанието да дадете живота си за любимия, започват да вдигат глава. Какво да се прави? Как да задържите този празник за двама до гроб?

Любовта е като всичко друго – ако искаме да порасне, за нея трябва да се грижим. Всички прекрасни дарове, на които се радваме и възхищаваме, изискват не само еуфория и вдъхновение, но и 90% труд и постоянство. Съвършените скулптури и картини, които грабват вниманието, са плод на дълго и мъчително създаване. Над стиховете и музиката, леещи се сякаш на един дъх, е прекарана не една безсънна нощ. Любовта е като цвете, трябва да се полива, да я грее слънцето, вятърът да роши листенцата й. Тя е като огъня, който излъчва равна и уютна топлина, за да съживява уморените ни души.

Пазителки на огъня

Жената е нежният и крехък съд, в който се ражда и процъфтява животът. Този крехък на вид съд често е по-издръжлив от стоманените юнаци. От древни времена мъжете се грижат за поминъка, ходят на лов, орат земята, борят се с бури и ветрове, покоряват света. На жените се пада друга участ, на вид по-спокойно съществуване, но в него е заключено много търпение и очакване. Жената трябва да съхрани огъня както в буквален, така и в преносен смисъл. Огънят в огнището, уютната топла кухня, вкусното ядене, но и огънят, който стопля сърцата от люлката и ни учи да обичаме. Колкото и красива и привлекателна да е любовта в своя цъфтеж, можем да я запазим само с кроткото постоянство на пазителките на огъня в древността.

Огънят е разрушителен, съзидателен, изпепеляващ или уютен, но и той в много отношения е подвластен на обстоятелствата. Вятърът може да го угаси, водата да го потопи, ако няма какво да го поддържа, ще изтлее от само себе си. Как да го пренесем непокътнат през неравната, пресечена с всякакви препятствия, местност, наречена живот?

Помнете, че той е единствен за вас. Голямо значение как ще се чувстваме – щастливи или нещастни, ще намираме ли смисъл и стимул в живота, – има дали е задоволена нашата потребност да бъдем единствени. Тя е заложена в нас от раждането. Щом започнем да се осъзнаваме като индивиди, идва странното озарение, че никой друг не е като нас. Деца, чиято индивидуалност е уважавана и правилно насочвана, са се реализирали много по-добре от тези, които са били потискани. Така е и когато се влюбваме – търсим единствения за нас човек, и, съответно, искаме да бъдем единствени за него. Затова е добре да поддържате у любимия си чувството, че той, каквито и грешки да прави, каквито и недостатъци да има, каквото и да се случи, си остава единствено любимият и необходимият за вас. Това не значи да му се подчинявате напълно. Просто му дайте да разбере, че е нужен и желан. Никой не е станал по-добър, само защото са му напомняли много често колко е лош. Но в повечето случаи любовта ражда любов. По-вероятно е той да ви отговори със същото, а това вече е чудесно. Освен това като непрекъснато изразявате любовта и разбирането си, нормално е тя да се увеличава.

Подхранвайте любовта с повторения. Всичко, което сме, е съвкупност от навици. Добре е да имате своите ритуали, които действат привличащо и обединяващо. Повтаряйте и задълбочавайте нещата, които ви свързват – това може да са места, където сте били щастливи, действия, които сте вършили заедно, аромати, свързани с хубави спомени, разговори, които са приятни и на двамата.

Говорете си много и за всичко. Най-добре е да нямате тайни един от друг. Говорете за всичко, дори и да ви е трудно. С времето това ще ви донесе много уют и спокойствие. А и няма да има какво толкова да криете, защото откровеността ще ви стане втора природа. Няма по-прекрасна хармония от тази на слетите души и ако я постигнете, няма от какво да се страхувате.

Бъдете сплотени в трудностите. Това е особено важно днес, когато всичко се постига с много труд и несигурността ви преследва навсякъде – работа, прехрана, облекло, възпитание на децата. Ако искате любовта да процъфти в тези условия, изключете мисълта за спасяване поединично. Постарайте се да бъдете в съюз и така да посрещате (а може и да победите) проблемите. Те така и така си съществуват, по-добре се опитайте да намерите силно рамо, на което да се опрете, и отворено сърце, винаги готово да ви разбере и подкрепи.

Бъдете нежната жена. Опитайте се да бъдете нежна, крехка и търсеща подкрепата на любимия. Ако имате властен характер, справяте се сама с всичко, според вас и по-добре от него, не афиширайте това. Стоенето „сама срещу вятъра”, прави характера по-силен, но като му придава твърдост, отнема женствеността и плаши мъжете. Търсете помощта на любимия за нещата, които изискват сила, търсете съвета му при вземане на решения. Дори да ви изглежда привлекателна мисълта, че мъжът ви е по-слаб от вас, в крайна сметка това няма да има добри последствия. За да бъде морално удовлетворен и да се чувства на мястото си, той трябва да е силният, закрилник и господар на дома. Иначе балансът на нещата се променя и той може да потърси друго място, където се чувства силен и оценен.

Все пак каквото и да говорим, любовта е творение на двама. Ако вие с всички сили се стараете да пренесете олимпийския огън през живота си, а някой се опитва все да го угаси, е възможен и неуспех. Но помнете, огромна е силата на водата, която тече по скалите, с времето тя ги извайва съвършено правилни и гладки. Така и любовта с нежност и постоянство може да направи и промени несравнено повече неща, отколкото омразата и насилието. Но нейното влияние променя сърцето и продължава безкрай.