Известно е, че ние жените не можем без мъжете и както се пее в една много известна песен “какво е мъжът без жена”. Но дали се разбираме?
А често ли се чуваме какво казваме и дали ни разбират правилно? Наистина ли има война за вдигнатият капак на тоалетната чиния и дали точно това показва начина, по който комуникираме?
За да си отговорим на тези въпроси можем да се сетим за едни от най- често употребяването изрази. Сещате ли се, когато вие говорите на важна тема или пък искате нещо да се свърши в къщата и той ви отговаря с:
– “ъхъ”– е тук е ясно, че въобще не става и въпрос да ви е чул, но със сигурност сте разбрали, че няма намерение да участва в каквото и да било в момента било то разговор или работа.
– “както кажеш” или с “както и да е” то е ясно, че не е съгласен или пък никак не го интересуват вашите проблеми.
Често използваме думи, които изразяват по- скоро отношение, отколкото отговор на ситуацията. Тези съкратени изказвания объркват партньора, защото носят обикновено противоречащи си послания. Например, ако ви отговорят “както кажеш” е ясно освен че не са в темата и, че не ги интересува тя, но пък има и известна доза досада от моментните ви отношения, които често ние приемаме, като лична обида. И опит да се отърват от много важно нещо за нас, а както е известно важните за нас неща са част от самите нас.
По същият начин ние жените казваме:
– “върви където искаш”, което по- скоро активизира мъжете да се махнат от ситуацията, защото получават някаква забрана под формата на разрешение. Ясно е, че с този и израз не само му забраняваме да прави каквото пожелае, но му поставяме и дилема от типа “или аз или това, което искаш да правиш”. Така на глас даваме разрешение, а на емоционално ниво казваме по- скоро “само през трупа ми”.
Подобна е ситуацията, когато казваме:
– “добре”, което всъщност въобще не показва добронамереност. С това добре освен, че забраняваме ние даваме и оценка, която съвсем не е приятна на партньора.
Когато общувате в проблемна ситуация с партньора е по- добре да наричате нещата с истинските им имена. Така ще избегнете възможността мнението или желанието ви, да останат неразбрани. Никой няма да се съобрази с вас, ако на глас сте казали “добре”, а на ум “не”. В подобни игри на думи често се губи смисъла на казаното и общуваме по- скоро на емоционално ниво и понякога или по-скоро доста често не се разбираме.
