Тази вечер искам да изляза някъде. Да се отпусна и да бъда сигурна, че ще прекарам няколко приятни часа. Естествено първият въпрос е къде? Може би искам да потанцувам или да изпия едно питие с приятели. Веднага прехвърлям наум имената на по-известните заведения. Може би Х – да, там е хубаво, ново, модерно, но веднага се сещам, че понякога пускат и музика, която не понасям. Или онова новото, за което онзи ден ми спомена една позната, но пък там било прекалено тясно, шумно и едва ли ще намеря места без резервация. От съзнанието ми изплуват и трето, четвърто, пето… и още преди да се замисля за самото заведение се сещам за недостатъците му. Или хората, които ходят там не са “мой тип” или обстановката не те предразполага или музиката. И постепенно се замислих за града, в който живея, големия град с хиляди светлини и кафенета на всеки ъгъл.
Защо не мога да харесам нищо щом има толкова голям избор?
Всяка седмица, чета за някое ново и претенциозно място. Защо не се сещам за такова, в което е наистина приятно. Може би причината е в мен, може би просто не съм нормална и не харесвам същите неща като другите хора или комбинацията от много ангажименти и проблеми ме е изнервила дотолкова, че нищо не ми се вижда достатъчно добро? Изведнъж започнах да мечтая за моят клуб. За мястото, в което отивам вечер и се отпускам. За вратата, която ме разделя от другата, ежедневна мен. Оставям се да потъна и мога да усетя мекотата на движенията си, толкова точни и забързани навън. Пускат моята музика, сервират моят тип кухня– в случай, че искам в Там изобщо да има кухня. Усмихвам се сякаш усетила, че съм част от този уют и просто така ставам красива. Срещам само хора като мен, не, не същите- ние не сме еднакви просто имаме общи интереси, можем да разговаряме, да се смеем и да плачем за едни и същи неща. Хора, идващи от горе-долу една и съща среда, принадлежащи на една и съща социална група – нека не се лъжем социалното разделение вече е факт и става все по-трудно да общуваш с хора, имащи различни възможности от твоите. Там винаги има място на което да се почувстваш сам с мислите си и едновременно да бъдеш сред хора. Срещаш познати и мили лица и те също те разпознават. Персоналът е дружелюбен и проявява нещото наречено Лично отношение. Най-общо казано има атмосфера.
Защо не мога да намеря някъде поне нещо подобно?
Обаждам се на няколко приятели, за да разбера дали само аз имам такива притеснения. Оказва се, че това е проблем на всички. Проблем, за който много рядко се замисляме. Дали не ни остава време или сме станали консуматори. Просто приемаме това което ни предлагат в лъскава опаковка и с огромен етикет “забавления”. Купуваш своето забавление и трябва и ти да си забавляваш, защото всички правят така. Изслушах и много истории на тема “Имах едно ужасно любимо място.. “, които свършват все с “… започнаха да идват едни идиоти” или “.. смениха любимата ми сервитьорка”.
Знам, че заведенията не са организирани с идеална цел. Знам, че там някъде има хора, за които това е бизнес. Вероятно всеки от тях иска неговия клуб да бъде уникален и всички да ходят в него. Защо тогава не се получава? Може би именно поради желанието да привлекат всички, поради неразбирането, че хората са различни. Всеки има свои вкусове и настроения. Същността на понятието клуб е именно това – събира определена група хора по някакъв признак. Сещам се за разказите на Удхаус – онези забавни истории за клуб Търтеите. Те имат своето общество, своят приятелски кръг.
В по-нови времена и по един много естествен начин се създават друг вид клубове. В ерата на интернет общуването, хората търсят познанства и приятели в мрежата. Търсят информация и дискусия чрез различни форуми. И там във всеки форум се образува едно общество. Идват нови хора, други си тръгват, понякога има скандали, интриги друг път неочаквано привличане. Там никой не те задържа и притеснява, никой не те кара да купуваш. Но това ли е истинското забавление? Трябва ли да мечтаем да скочим в екрана с питие и музика и да се впуснем във виртуалната действителност, защото всичко там ни харесва?
Или все още е имаме шанс да излезем и да потърсим решение в истинския свят?
