Все по-често се срещат семейни двойки, живеещи заедно, които нямат сключен брак, но притежават всички други атрибути на семействеността – общи роднини, деца, обща собственост и задължения. Защо бракът започва да отпада като институция и се налага по – свободното съжителство? Защо по-голямата част от семейните твърдят,че бракът “убива” любовта, секса, привличането, но пък активира мазохизма? Толкова ли е трудно да се излезе от клопката на една дълга и доскучала връзка или да се прекрати развод.

Според статистическите изследвания именно жените упражняват най-често юридическото си правото и подават молба за развод. Според изследванията жените, бивайки по емоционални, по импулсивни често взимат това решене в ситуации, които са ги наранили и те не биха искали да изтърпят. Оказва се,че за жената подаването на молба за развод е по-скоро вик за помощ, отколкото твърдо взето решение. Много често жените се надяват, че така ще стреснат и провокират представителите на другия пол към по-положителни според тях действия. Истината за развода не може да бъде ограничена с просто юридическо действие, а с много емоционални и житейски катаклизми, които го ескортират. Жената се върти в кръговрати на надежда, отчаяние, безизходица Всичко изглежда свършващо и по–голямата част от жените нямат представа как ще се справят занапред. Икономическото състояние на семейството и конкретно доходите на жената са от особено значение за това как тя ще се чувства след развода или раздялата, особено ако има деца. Издръжката на едно дете с годините се увеличава, а според законовите разпоредби определената издръжка не може да покрие и минимални нужди. Жените се чувстват нещастни, отхвърлени, угнетени, постоянно се притесняват какъв ще бъде животът им след време. Обикновено когато вземат решението за раздялата са на възраст към 40 и са много уморени от живота си. Често причините да се остане в състояние на брак или по-точно на съжителство са децата.

Съществува усещането за жената, че ако тя лиши детето си от баща, то няма да може да израсне като пълноценен индивид. Всъщност това й усещане, кореспондира на собственият й страх какво би станало с нея, ако ситуацията, в която живее се промени коренно. Тя ще трябва да разчита само на себе си. Децата наистина страдат от разделите на родителите, но не по-малко зле се чувстват при честите им скандали, безразличие и мълчаливи войни, които се водят вкъщи. Децата често стават буфер между враждуващите мама и татко и се опитват да бъдат верни и на двамата, което на практика е невъзможно – това им създава чувство на вина, че всъщност те са причина за раздорите. От децата се изисква да заемат страна, да се държат с единия родител като с жертва, а с другия като с насилник. Тук не говорим за деца, които живеят в семейства,където има физическо насилие, а за всяко дете което се намира в обстановката на неуспешен брак. Майките в тази ситуация са нещастни, но са склонни да търпят в името на децата. Много често жените усещат като личен провал брака си, те имат чувство за вина, защото смятат, че не са се справили с нещо както трябва и сега всичко се е развалило по тяхна вина. Поради тази причина те считат, че трябва да изтърпят всичко каквото се случва в рамките на брака, за да поправят или поне подобрят стореното. Те се самообвиняват, страдат, търпят в името на семейството. Междувременно сексуалните отношения между брачните партньори не съществуват, няма привличане, уважение, зачитане и всичко малко по малко е загубено в процеса на отчуждаването. Жената усеща себе си все по нежелана, некрасива, непривлекателна. Личното й самочувствие, което през годините на брака е намалявало постепенно съвсем изчезва и жената в тази връзка не възприема себе си като личност и като равноправен партньор в каквито и да било интимни отношения. Тя започва да няма усещане за собствена ценност, да смята, че няма право на любов, че никой не може или пък не трябва да я харесва, защото всъщност тя не го заслужава тъй като не представлява нещо особено или въобще нещо. Всяка сутрин жената става за работа и след поредните сутрешни задължителни обиди или пренебрежително мълчание отива да работи без да има значение какво ще облече, как ще изглежда. Тя тръгва само с мисълта, че не прави нещата добре и затова е безсмислено как и какво ще се случи и как ще изглежда. Така протича едно безсмислено ежедневие, което се превръща в живот, който е отдаден до болезненост на децата или, в който децата са само фигуранти, а мислите имат основно значение. Всъщност не съществуват отношения между двама души, които да са дело само на единия от тях. Взаимоотношенията се градят чрез усещанията, разговорите, действията, жестовете, отговорностите, а когато говорим за брака и любовта. За да премине всяко общуване в натякване, обиди, инат и противопоставяне са нужни както за любовта- двама, за да могат поне да си подават репликите или да си натяква мълчанието. Отговорността за една провалена връзка се полага равносилно и на двамата партньори, които са започнали взаимно да играят на тази игра. И тогава се налага решителната крачка, която жената взема защото и е привнесена от другия партньор или моментът за раздяла е настъпил.

След като раздялата е вече факт, то у жената се пробуждат съвсем други емоции- крачката от любовта до омразата е само една и тя иска да си отмъсти за всичко, което е преживяла. Обикновено жените не кроят дълги и отмъстителни планове, а действат спонтанно в прилив на негативни мисли и започват да тормозят телефонно бившия си любим, да включват алармата на любимата му кола, да прекъсват някои негови обеди и служебни вечери, да правят достояние на всички негови лични неща, да разгласяват на целия квартал, в службата и където могат как той ги е зарязал и какъв кретен е, да си купуват всевъзможни неща с парите на “бившия”, като пресушават сметките му и т.н.

Желанието за достойнство се проявява при освобождаването от връзката. Жените започват да си задават въпроси “Как въобще съм могла да го харесам?”, “ Какво намерих в него и как съм могла да се заблуждавам така?”. Бившите изгори искат да бъдат отмъстени и да се отърсят за себе си от позицията на не- жертви. Може би, защото много дълго време са били такива и имат нуждата от промяна в точно тази позиция, за да започнат новия си живот. Обикновено отмъщението успокоява извършителя за малко и никога не е достатъчно затова е важно да спрете на време. Това няма да върне любовта на мъжа за него вие се превръщате в заплаха, а не обект на желание. Ако имате възможност и на сте затръшнали всички врати за нормална комуникация, му обяснете как сте се чувствали през цялото време, поговорете с него и ще се почувствате наистина по-добре. Възможно е да установите, че той не е имал никаква представа какво се случва с вас. В повечето случаи едни бивши брачни партньори да останат приятели е доста пресилено, но все пак за всеки дори и за мажа е добре да чуе, че ако има някога проблем може да разчита на вас. Възможно е тогава и той да ви върне жеста и да каже същото, от което със сигурност ще се почувствате по- добре, отколкото от едно спонтанно или планирано отмъщение.

Много често мъжът си тръгва от старата си връзка с друга, а вие оставате сама с децата и с общите задължение и покъщни работи. Не усещате себе си достатъчно сексапилна или дори просто поне малко привлекателна, докато другата изглежда перфектно и очевидно има време за перфектна фризура и перфектен маникюр. И тогава започва да ви гризе ревността- изпитвате смесени чувства от гняв и чувство за справедливост и имате желание да нараните мъжа просто, защото вие не сте онази, която сега върви до него, с която той споделя ежедневието си. Независимо от желанието да наранят бившия, приятелката му и да съсипят новия му живот,само защото той не включва тях, по-голямата част от жените твърдят, че все още обичат мъжа, който ги е напуснал или предал. А всъщност по-голямата част от жените в такова положение, никога не биха се върнали отново доброволно в този живот с точно този съпруг или партньор. Основната болка на жената в такава ситуация е, че вече не е обичана. Това е нещото, което тя не може и не иска да прости на мъжа и това е именно причината тя да действа импулсивно или злонамерено понякога. Представителките на нежния пол много трудно се отказват от любовта пък била тя и мъчителна.

Разбира се не винаги жената е тази, която страда повече и не винаги тя се отдава изцяло на семейните си задължения за сметка на мъжа. Основната линия на взаимоотношенията между двама партньори се нарушава, когато се наруши доверието. За да се възвърне то и у двамата е нужно време и общи усилия, за да се скрепят брачните отношения. Не всеки скандал и не всяка груба дума трябва да се третират като края на света. Притеснително е когато едно проблемно общуване се превърне в ежедневие и вече престане на ви прави впечатление. Бъдете сензитивни в брака и ако се наложи, поемете по пътя отново сами, защото така след време ще си възвърнете всичко, което сте загубили стига да имате куража да си позволите да бъдете щастливи и да започнете отначало.