Как различните видове хормони влияят на телесното тегло

Сред хормоните в тялото на човек влизат редица химични съединения с разнообразни ефекти. Всичко започва от хипоталамуса – област в главния мозък – който е тясно следван от хипофизата. Самата тя често се нарича диригент на хормоналния баланс на човешкото тяло, понеже произвежда т.нар. „-тропни“ хормони или, иначе казано, вещества, които индуцират произвеждането на хормони от целевите жлези.

След това идват жлезите с вътрешна секреция – тоест, онези, които отделят хормоните си директно в кръвта. Това са задстомашна жлеза (позната и като панкреас), щитовидна жлеза, половите жлези, а напоследък стана известно, че мастната тъкан също е отговорна за производство на някои видове хормони. Научихме също и че стомахът може да отделя свои собствени хормони. Именно последните няколко вида ни интересуват най-много, когато стане въпрос за контрол над теглото. Това са грелинът и лептинът.

Грелин се произвежда от стомаха и е краткосрочен регулатор на апетита. Производството му се осъществява, когато стомахът ни е празен. После този хормон на глада отива в кръвта и чрез нея преминава към мозъка, където дава сигнал на хипоталамуса, а той – от своя страна – отговаря с повишено чувство на глад. Когато приемаме достатъчно калории, този хормон на апетита се произвежда в по-ниска степен. Обратно, при някои хранителни разстройства, при гладуване и други е повишен.

Лептинът, от друга страна, се произвежда от мастната тъкан. От нея той също отива в кръвта, а оттам – към хипоталамуса. Посланието, което носи, е че има достатъчно мазнини. Съответно, той „казва“ на хипоталамуса, че не е нужно да активира чувството за глад. По този начин може да се нарече и хормон на ситостта. По-голямото количество лептин означава по-малък прием на храна и, съответно, понижен прием на калории.

Много хора, обаче, имат резистентност към тези хормони. Това означава, че понякога дори при хората с много мазнини, хормонът лептин се отделя, но не може да осъществи ефикасно дейността си. Така че апетитът се запазва на високо ниво и приемът на храна продължава. Характерно е че резистентност към лептин, съчетана с резистентност към инсулин, се срещат често в комбинация при хора, страдащи от затлъстяване.

Тези два хормона се контролират едни други чрез реципрочна обратна връзка в хипоталамуса. С други думи, повишеното количество лептин води до намаляване секрецията на грелин от клетките в стомаха и до намаленото му свързване с рецепторите в хипоталамуса. Това, от своя страна, означава, че хипоталамусът не получава „стимул за активиране на глада“, поради което се чувстваме сити по-дълго време и имаме нужда от по-малък прием на храна.

На свой ред, грелинът стимулира апетита и ни кара да приемаме повече храна. Той се секретира в по-високи количества преди хранене, като това ниво спада след като се нахраним. Освен това, колкото повече енергия имаме съхранена в тялото си, толкова по-ниско би трябвало да е нивото на грелин, в обичайния случай. Колкото по-малко енергия имаме, от друга страна, толкова по-високи са количествата на грелина.

Всичко това означава, че тези два хормона действат заедно, за да регулират апетита и да контролират теглото ни. Резистентността към лептина е един от основните фактори при затлъстяването. Контролът над тези два хормона може да помогне за достигане на желаното тегло.