Т. е на 26 години. Живее в малко село близо до Търговище. Безработна е и социалните помощи са минимални. Притисната от мизерията, Т. приема предложението на приятелско семейство  да замине да работи като детегледачка в Испания. Там попада в общност, живееща извън града и бива принудена да проституира и да работи като детегледачка, без да получава заплащане за това. Насилвана е също да взима наркотици. При едно от малкото си посещения в близкия град, Т. успява да избяга и спира полицай, който среща на улицата. С помощта на полицията тя е настанена в хотел, а по-късно в шелтър за оцелели от трафик и започва процедура за завръщането й в България. Междувременно обаче психическото  състояние на Т. се влошава. Тя разказва, че е срещнала хората, упражнявали насилие над нея, в метрото и много се страхува. Държи се изключително агресивно и не е в състояние да се приспособи към обстановката в шелтъра. В резултат от травматичните си преживявания в ситуацията на трафик, Т. отключва психично разстройство и се налага да бъде настанена в психиатрична клиника. Състоянието й е много тежко и впоследствие тя прави опит за самоубийство.

По време на престоя й в шелтъра, в работата по случая се включва испанска неправителствена организация, работеща в подкрепа на жени, пострадали от трафик на хора, която по-късно се свърза с Анимус/Ла Страда, с молба за съдействие при завръщането на Т. в България.

По повод на сигнал от страна на испанска неправителствена организация, че българка, говореща лош испански език, неколкократно се е обръщала към тях по молба на майката на Т., за да иска информация за нея, Анимус/ Ла Страда се свърза с НСБОП и Отдел “Издирвания” към МВР.

След завръщането си Т. получи психиатрична помощ, а по-късно отиде да живее при близки, които я подкрепят в по-нататъшното й възстановяване.

Случаят на Т. е пример за добра и ползотворна съвместна работа между няколко организации в България и Испания. С помощта на испанската неправителствена организация и клиниката в Испания, в която беше настанена Т., тя успя да се завърне в България, където Анимус/Ла Страда в сътрудничество със службите за психично здраве беше организирала посрещането и грижата за нея. Благодарение намесата на полицията беше издирено семейството на Т. и беше направена оценка на риска за нея да  се върне в родното си село.

Следващата история е написана от една от клиентките на фондация “Асоциация Анимус” която е преживяла трафик на жени и е пожелала да остане анонимна.

„Аз си имах приятел от две години. Името му е Сунай по паспорт Мустафа. През средата на август беше, когато ми каза,че ще работя в Бургас като подавачка Сунай ме запозна с двама негови приятели, Рашид и Здравко, ние тръгнахме към Бургас. Когато пристигнахме в Бургас те ми казаха, че ще работя като проститутка, но аз не се съгласих те ме държаха една седмица и ме закараха във Варна и ме продадоха на Въсве и ме закараха с микробус в Румъния оттам ме закараха в Унгария и след това продължих за Словакия и оттам пристигнах в Чехия и след това ме закараха в Полша и по пътя за Честахова ме изнасилиха шофьорите и на втория ден се предадох на полицията и те ме задържаха в ареста и ми биха черен печат и ме пуснаха и бях в къщата, в която живеехме там останах три дни и се преместихме град Ополе там бях една седмица и избягах тръгнах за Краков и в продължение на пет месеца живеех при един 70 г. дядо и след това тръгнах с влак за Румъния, но на словашката граница ме спират, защото паспорта ми е бил невалиден и ме закарват в българското посолство във Варшава. Там ми дадоха пасаван и тръгнах с автобус до София и в София ме чакаха от Анимус.“