Психолозите препоръчват отново да започнем да сънуваме повече.

Все по-често нашите отношения са доминирани от едно непрекъснато състезание. Конкурираме се с любимите си хора, с приятелите си, с колегите – кой ще се изразходва повече. Потапяме се в собствената си заетост, за да не усещаме вътрешната тревожност, която предизвиква в нас забързаното съвремие. Такава диагноза поставят психолозите и има решение за нея – размисляйте над сънищата си и ще се освободите от въртележката на ежедневието.

Тя е като хамстерова въртележка, а тя е предпочитана, защото дава сигурност за очакванията ни. В нея не може да се случи  нищо непредвидено. И вместо гордост от работата си сега ние изпитваме гордост от изтощението си. Вече не се гордеем с това, което произвеждаме, а със степента на изчерпването си. Логиката е, че ако вечер сме в състояние само да прехвърляме каналите на телевизора, изчерпани от умора, би трябвало да сме имали продуктивен работен ден.

Това се отразява на отношенията ни. Възниква конкуренция на изтощението. Колегите се предизвикват с извънредни часове и се хвалят с планини от мейли. Ако съпругът закъснее, успокоява съвестта си с описания на тежкия ден в офиса. Жена му обаче също иска да покаже, че вечер има право на почивка. Така че тя също трябва да добави нещо отгоре и да подчертае колко напрегнато е било с децата или в работата. Конкуренция в изтощението. Под натиска на перфекционизма страдат особено жените. Те трябва да са обичащи майки, успешни в работата, привлекателни до късни години, добри приятелки, да постигнат собствена реализация и след всичко това да са спокойни и непринудени.

Сънищата могат да прекратят това съревнование в изтощение. Те са зов за събуждане. Връщат ни към вътрешния ни компас. Какво искам от живота? Кое е важно? Накъде искам да се развия? За тези въпроси не остава време в безсмислената суета на деня. Затова, вместо сутрин да скачаме от леглото и да бързаме да проверим мейла и Фейсбука си, би трябвало да си оставим четвърт час за излежаване и размисляне над сънищата си. Позволете си това безтегловно състояние сутрин, постойте по-дълго под душа, закусете бавно и подъвчете с партньора не само печените филийки, а и следите от сънищата си.

Двойките трябва да говорят за сънищата си. Понякога другият има също някакви идеи какво може да значи сънят ни. В такива разговори могат да се създадат и общи мечти. В началото двойките мечтаят за първата обща квартира, за деца, за собствен дом. Проблемите възникват, когато тези блянове не се изпълнят. За двойките е важно да поддържат споделянето. Разбира се общите мечти могат да се осъществят или да се провалят. Но те винаги създават вътрешна връзка.

Не е за препоръчване да се води дневник на сънищата. Стриктното им записване само повишава натиска на перфекционизма. Просто трябва да отделим повече време за тях. Сънищата се занимават с това, което ни се е изплъзнало или сме подминали през деня.

Сънищата са неудобни, защото ни показват неприятни неща. Да вземем за пример кошмарите. Те са страшни, защото ни карат да се вгледаме внимателно и да променим с нещо живота си. Те са едновременно страшни и плодотворни. Интересно е например, че само тези, които са издържали матура, сънуват, че се провалят на нея. Тоест, сънят ни припомня страхове, които вече сме преодолели, за да ни даде кураж за предстояща ситуация, от която се страхуваме. Сънят ни казва: „Матурата мина добре, защо и сега да не успееш?”

А каква роля имат сънуването наяве или житейските блянове?

Те имат важна успокояваща функция. Ако шефът ни критикува, в мечтите си можем да променим този сюжет и да се превърнем в служител на месеца. Ако желаният партньор не отговаря на авансите ни, във фантазиите си бихме могли да се видим като страстни изкусители. Опасността е, че все по-често предаваме мечтите си на Интернет. Ако се почувстваме притеснени, намираме в Youtube филмче, което да ни успокои и освободи. А всъщност е важно сами да мечтаем и сънуваме, не да сваляме от мрежата чужди сънища.

Това е валидно и за житейските мечти. И там трябва редовно да проверяваме дали не сме се впуснали просто след някакъв модерен перфекционистки идеал. Ако следваме своята житейска мечта, пак някога ще стигнем до криза, защото не можем да продължим нататък. Но имаме някаква посока, животът ни има драматизъм. Модерните сънища за рая отричат точно това. Те искат с натискане на копчето да скачаме от връх на връх. Живот като CD – без износване, без остаряване, без скука. Но такива мечти са перфекционистки затвор, който води до още по-голямо изтощение.

Следвайки тези съвети ще можем ли да се променим като общество?

В момента огромна част от нас искаме по-скоро да сме като китайците, да сме непрекъснато усърдни и заети. Но ако си позволим пауза, това ще ни даде съзидателни сили, обратното на изтощението. Когато сънуваме, раждаме нови идеи. Това е предпоставката в обществото ни да има поети и бунтари. Всички открития са възможни, само ако оставим мислите си да се реят свободно.